Кодекс на Труда
глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет и Цел
чл. 1. (изм. - ДВ-100 от 10.12.1992) (1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
(2) (нова - ДВ-2 от 05.01.1996) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
(3) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.
Социален Диалог
чл. 2. (нов - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.
Двустранно Сътрудничество
чл. 2а. (нов - ДВ-107 от 18.12.2020) (1) Държавата насърчава социалния диалог и двустранното сътрудничество между синдикалните организации и организациите на работодателите по въпросите, определени в чл. 2.
(2) Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище полагат усилия за развитие на социалния диалог и сътрудничеството, които да допринасят за:
1. укрепване на взаимното доверие;
2. взаимно зачитане на интересите;
3. утвърждаване на колективното трудово договаряне;
4. повишаване информираността на работниците и служителите;
5. мотивацията на работниците и служителите за активно участие в работния процес;
6. развитие и утвърждаване на корпоративната социална отговорност.
Тристранно Сътрудничество
чл. 3. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) (1) (доп. - ДВ-120 от 29.12.2002) Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Обхватът на въпросите на жизненото равнище, предмет на консултации, се определя с акт на Министерския съвет по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(2) (изм. - ДВ-120 от 29.12.2002) Сътрудничеството и консултациите задължително се осъществяват при приемането на нормативни актове по отношенията и въпросите, посочени в ал. 1.
(3) (нова - ДВ-54 от 17.07.2015, в сила от 17.07.2015) По въпроси в обхвата на ал. 1 могат да се сключват споразумения между представителните организации на работниците и служителите и работодателите за приемане на нормативни актове, когато:
1. споразумението е сключено по тяхно искане след преценка на държавата;
2. държавата е предложила сключване на споразумението.
(4) (нова - ДВ-54 от 17.07.2015, в сила от 17.07.2015) Изпълнението на споразуменията по ал. 3 се осъществява от държавата.
Национален Съвет за Тристранно Сътрудничество
чл. 3а. (нов - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 на национално равнище се осъществяват от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(2) Националният съвет за тристранно сътрудничество се състои от по двама представители на Министерския съвет, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Министерският съвет определя своите представители, а представителите на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите се определят от техните ръководства съгласно уставите им.
(3) Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от заместник министър-председател.
(4) (нова - ДВ-120 от 29.12.2002) Националният съвет за тристранно сътрудничество избира от лицата, представляващи по закон организациите на работниците и служителите и на работодателите на ротационен принцип по един заместник-председател на съвета за срок от една година.
(5) (нова - ДВ-120 от 29.12.2002) При отсъствие на председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество заседанията се ръководят от посочен от него заместник- председател.
Отраслови, Браншови, Областни и Общински Съвети за Тристранно Сътрудничество
чл. 3б. (1 историческа промяна, изм. - ДВ-15 от 23.02.2010) (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 по отрасли, браншове, области и общини се осъществяват от отраслови, браншови, областни и общински съвети за тристранно сътрудничество.
(2) Отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество се състоят от по двама представители на съответното министерство, друго ведомство, областна или общинска администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
(3) Представителите на министерствата, на другите ведомства и на областните и общинските администрации се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство, областен управител или кмет на община, а на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите - от техните ръководства съгласно уставите им.
(4) Председателите на отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство, областен управител или кмет на община след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в съответните съвети за тристранно сътрудничество.
Функции на Съветите за Тристранно Сътрудничество
чл. 3в. (нов - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) (1) (доп. - ДВ-107 от 18.12.2020) Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по законопроекти, проекти на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет и по други въпроси по чл. 3.
(2) Мнение от Националния съвет за тристранно сътрудничество по ал. 1 могат да искат:
1. президентът на Републиката;
2. председателят на Народното събрание и председателите на постоянни комисии на Народното събрание;
3. министър-председателят.
(3) (изм. - ДВ-15 от 23.02.2010) Отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество обсъждат и дават мнение при уреждането на специфичните въпроси по чл. 3 за съответния отрасъл, бранш, област или община.
(4) (изм. - ДВ-15 от 23.02.2010) Мнение по ал. 3 се дава по искане на държавния орган, който урежда съответните въпроси, или по инициатива на отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество.
Заседания на Съветите за Тристранно Сътрудничество
чл. 3г. (нов - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) (1) Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание от председателите им, които определят и дневния ред на заседанието.
(2) Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание и по искане на представителите на всяка от организациите на работниците и служителите или на работодателите, които предлагат и дневния ред на заседанието.
Организиране на Дейността и Приемане на Решения на Съветите за Тристранно Сътрудничество
чл. 3д. (нов - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) (1) Председателите на съветите за тристранно сътрудничество ръководят техните заседания, организират и насочват дейността им в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.
(2) (изм. - ДВ-120 от 29.12.2002) Заседанията на съветите са редовни, когато присъстват представители и на трите участващи в тях страни.
(3) (нова - ДВ-120 от 29.12.2002) Заседанията са редовни и когато на тях не присъстват упълномощени представители на някои от участниците от страна на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, в случай че те са били уведомени.
(4) (предишна ал. 3 - ДВ-120 от 29.12.2002) Съветите приемат решенията си с общо съгласие.
(5) (предишна ал. 4 - ДВ-120 от 29.12.2002) Приетите решения от съветите за тристранно сътрудничество се предоставят на съответните органи, както следва:
1. решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество - на министър-председателя или на съответния министър или ръководител на друго ведомство;
2. решенията на отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество - на съответния министър или ръководител на друго ведомство;
3. (изм. - ДВ-15 от 23.02.2010) решенията на областния и общинския съвет за тристранно сътрудничество - на областния управител и на кмета на общината или на председателя на общинския съвет, според компетентността за приемане на окончателен акт по обсъжданите въпроси.
(6) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-15 от 23.02.2010) Държавните, областните и общинските органи, на които са предоставени мнения на съвет за тристранно сътрудничество, са длъжни да ги обсъдят при приемането на решения в рамките на своята компетентност.
Уредба и Финансиране Дейността на Съветите за Тристранно Сътрудничество
чл. 3е. (нов - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) (1) Организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество се уреждат с правилник, приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(2) Разходите по дейността на съветите за тристранно сътрудничество са за сметка на съответните държавни и общински органи, участващи в тях.
Сдружаване на Работниците и Служителите
чл. 4. (изм. - ДВ-100 от 10.12.1992) (1) Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.
(2) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона.
Сдружаване на Работодателите
чл. 5. (изм. - ДВ-100 от 10.12.1992) (1) Работодателите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор организации, които да ги представляват и защитават, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.
(2) (изм. - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) Организациите на работодателите по предходната алинея представляват и защитават своите интереси чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество и чрез други действия съгласно закона.
Общо Събрание на Работниците и Служителите
чл. 6. (1) (1 историческа промяна, изм. - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) Общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието.
(2) Когато организацията на труда или други причини не позволяват функционирането на общо събрание, по инициатива на работници и служители или на работодателя може да се създаде събрание на пълномощниците. То се състои от представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието срок. Нормата на представителство се определя от работниците и служителите и е еднаква за цялото предприятие.
(3) За свикването, дейността и правата на събранието на пълномощниците се прилагат правилата относно общото събрание на работниците и служителите.
Ред за Работа на Общото Събрание (загл. изм. - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001)
чл. 6а. (нов - ДВ-2 от 05.01.1996) (1) (нова - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) Общото събрание на работниците и служителите само определя реда за своята работа.
(2) (предишна ал. 1 - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) Общото събрание (събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква от работодателя, от ръководството на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието.
(3) (предишна ал. 2 - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) Общото събрание (събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците).
(4) (предишна ал. 3, изм. - ДВ-25 от 16.03.2001, в сила от 31.03.2001) Общото събрание на работниците и служителите приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите, доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено друго.
